Понятията предприемачески дух и предприемаческа екосистема в България се споменават много, но едва ли през последните няколко години може да се наблюдава изпъкване на изявени примери и добри практики. Предприемачеството се описва като способност и желание за развитие, организация и управление на бизнес, поемайки всички рискове за събиране на печалби. Най-често срещаното явление за предприемачеството е започването на нов бизнес, но това е един от митовете, че то е свързано само със създаването на нов бизнес или развитието на съществуващ. Предприемачеството е най-вече начин на мислене и поведение, свързано с идентифициране на възможности, създаване на екип, намиране на ресурси, поемане на рискове, позитивно мислене и изграждане на нещо за бъдещето. Предприемаческият дух може да се характеризира с иновации и поемане на рискове и е съществена част от способността на една нация да успее във вечно променящия се и силно конкурентен пазар. Проблемите на предприемача са подробно разработени в две национални стратегии за насърчаване развитието на МСП, Националната стратегическа референтна рамка на България, Националната стратегия за учене през целия живот, Националната програма за реформи 2011—2015, Националната програма за развитие България 2020 и др. Във всяка програма са предвидени редица промени, насоки и мерки, които налагат развитието на предприемаческата дейност предимно към млади хора, жени, малцинствени групи и др. Наблюдават се и проблемите и проблемите, които са пречка за постигане на поставената цел, както и се маркира пътя за действие към положителни промени.
Икономическата криза в България засяга почти всички икономически оператори и сектори в страната, тъй като компресията на пазара оказа негативно влияние върху бизнеса и предприемаческата активност. Заедно с това кризата създава и много възможности, които могат да бъдат използвани от хора с предприемачески потенциал, но е необходимо страната да създаде условия за повишаване на предприемаческата активност и подкрепа за предприятия, които създават допълнителна стойност в икономиката. Ратифицирането и подпомагането на настоящи и бъдещи предприемачи (предимно млади хора) е основен механизъм за съживяване на българската икономика и поставяне на основата за следкризисно развитие. Подценяването на иновациите и необходимите компетенции на предприемачите и мениджърите очевидно ще забави излизането на България от кризата. Нещо повече, ще бъде пропусната възможността за полагане на стабилна основа на успешно и устойчиво конкурентно следкризисно развитие, особено поради факта, че не се наблюдава идентифицирането на нови следкризисни предприемачи. Дълбоко се забелязва липсата на стратегия и подкрепа за интелигентните бъдещи предприемачи чрез студентите с висок потенциал от икономическите и техническите университети в България. Именно те могат да бъдат двигателят за развитие, обединяващ технически и бизнес умения, умения за поемане на рискове, избягване на грешки и извличане на поуки от настоящата криза.
